опасности в брачният живот с делфина

Делфинът е велик имитатор. просто усеща настроенията на танцуващия с делфини. и тъй като е усетил за нарушеното равновесие в триъгълника баща-майка-син обвързващо танцуващият в символичен брак с майка му, има опасност това реално да се отрази пагубно на семейството което танцуващият създава със своят делфин. За танцуващият с делфини семейството, което създава с любимият си делфин е средство за развенчаване на майчината власт. синът се бори с майчиния комплекс, който несъзнателно го разяжда и който проектира върху делфина си.това проектиране автоматично предизвиква повторение на миналото, защото започва да се държи с делфина си сякаш му е майка.
трябва да се разбере че това е масово срещано явление на тези географски ширини. делфинът знае за пожертваните нужди от самоутвърждаване и автономия, за забраната да се изразяват отрицателни чувства и за потиснатата сексуалност в детството. елементите от неписаният договор между майката и танцуващият с делфини неусетно се пренасят и в новото семейство с делфина!
Затова толкова често танцуващият с делфини се уморява и демонстративно не участва в закачките на делфина, които ясно до какво водят обикновено - всеки случай не до взаимоотношения между брат и сестра.Тъй като танцуващият с делфина си все още не е победил майчиния комплекс - остава оплетен в мрежите на чувството за вина. Това потиска способността му за самоотвърждаване. За доброто момче фразата - никога не разплаквай майка си се превръща в - никога не разплаквай делфина си! Но страхът да не разплаче делфина си, страхът да каже не на щуротиите на тази, която обича има твърде коварен ефект. Защото неспособният на съпротива танцуващ с делфини е също така неспособен да отвори сърцето си и да каже да. Когато мъжът в него непрекъснато се отдръпва в любовната връзка един вид за да достави удоволствие на любимата делфинка, и да не й причини мъка, тя започва да се чувства извънредно самотна.
От много страх да не би да не се хареса танцуващият с делфинката се свръхприспособява. Той прави услуги на делфина си както е правил на майка си. Всичко това с цел да я направи щастлива и да изтръгне някоя усмивка. Дотолкова че делфинката започва да си мисли - о, той е толкова много мил, грижи се за мен, понякога очите му се пълнят със сълзи. и все пак има сянка помежду ни и се чувствам изоставена.
Очевидно стратегията на танцуващият с делфини да не влиза в конфликт с любимата си делфинка не я прави щастлива. Неговата делфинка изобщо не умее да поддържа двусмислени ситуации с цел да не го нарани. всъщност под претекст че пази съпругата си, танцуващият с делфини пази себе си, пази образа си. не иска да бъде лошият, палачът, злосторникът. В състояние е да обрече с години семейството си на осактен семеен живот от страх да не се сблъска с майчинският си дракон.

С времето обаче, колкото повече свиква с живота със своята делфинка, толкова повече незадоволените потребности от самоутвърждаване и автономия не остават без последствие и за Него.В един момент доброто мамино момче ще започне да изпада в пристъпи на агресия. Потиснатата способност за изразяване може да се прояви в отрицателната си и разрушителна форма. Гневът може да избухне в кой да е момент, по повод на науместна забелжка на делфина или след една чаша в повече вечер. Тогава танцуващият с делфини може да обвини делфина си за собственото си безсилие и да се освободи от вътрешното си напрежение, но в най-лошия случай -може да съсипе живота си и живота на любимата делфинка.

страховете на делфина

понякога на делфина му се присънва ужасяващ сън. сънува себе си като богинята Кали - богинята която закриля ражданията но присъства и в момента на смъртта. сънува себе си да танцува от радост в кръвта на мъртвите. ужасяващо е че делфина носи в себе си този разрушителен аспект и е по-добре да го признае, ако не иска той да се обърне въпреки желанието на делфина срещу този, когото обича... всъщност ако делфина не приеме ужасната си власт да причинява смърт рискува да се преобрази във косатка-вещица.

обвързването за танцуващият с делфини

Независимо от неговата роля - шеф, любовник, служител, приятел и пр. танцуващият с делфини е силно зависим - той винаги държи на думата си и е горд от своята непоколебимост при поемането на отговорност и спазването на ангажименти. Но понякога тази негова склонност може да бъде доведена до крайност. Понякога поема ангажименти и когато не е нужно и се придържа към тях, дори когато вече не е разумно. Може да жертва личното си благополучие и да пренебрегне собствената си сигурност само в името на това да изпълни нещо, което е казал.
Неговата дума е закон и не разбира, когато делфинът не проявява това качество. изобщо фриволността на делфина е неприемлива за танцуващият с делфини. Ето защо той често си позволява да осъжда любимия делфин.
Разбира се, да държиш на думата си е много важно, но пристрастеността към това разбиране може да накара танцуващият с делфини да пренебрегне инстинктите си и естествените си желания, които му носят емоционално удовлетворяващи изживявания и осигуряват личният му растеж. Танцуващият с делфини не трябва да отлага моментите на лично щастие в името на един ангажимент. По ирония на съдбата, когато танцуващият с делфини следва собсвените си инстинкти и се стреми към онова, което наистина иска, накрая новата ситуация се оказва благоприятна и за неговият делфин.

Обвързването за делфина

Съдбата на Делфина, когато срещне и обикне Танцуващият с делфини е да изпита пълна обвързаност към него. Проблемът е, че макар силно да копнее за обвързване защото е влюбен в същото време е изплашен. Страхува се, че ако изрази себе си няма да остане нищо за което да се хване. Иронията е, че когато започне да експериментира с нови идеи, чувства по малка нужда от контрол, защото вълнението го удовлетворява.
Делфинът има забележителни способности да се харесва и в резултат на качествата си кара танцуващият с делфини да чувства че е разбран. Когато делфинът внимателно се вслушва и разбира своя танцуващ с делфини това го кара да се чувства обичан и приеман. Талантът му да слуша също му позволява да се свързва с физическата енергия на любимия си и да се обвърже с него ако реши. Това е онази дълбока връзка с любимия, която е делфинският начин за възобновяване и възвръщане към живота.

упоритостта на танцуващият с делфини

Танцуващият с делфини не обича да приема съвети от никого - харесва си да върши нещата по свой собствен начин. Доста е самоуверен, защото си мисли че знае всичко. За да спечели уважението му, делфинът трябва да се появи с нещо, за което танцуващият и не си е помислял и това много го впечатлява. Едва тогава чувства че си е намерил делфин, който може да му предложи нещо. Ако въобще някога приеме любовта на делфина, то е само защото се е убедил че няма да получи нищо по чисто и по истинско. Танцуващият уважава делфина си затова че действа а не затова че говори. Танцуващият е практичен и има желание да работи здраво, да вижда как върви към целта стъпка по стъпка. Има верен инстинкт и вътрешен талант да подрежда всички елементи на пъзела, за да реализира по-голямата цел. Тъй като е прекалено вътрешно ориентиран към целта, когато се изправи лице в лице с някое предизвикателство, преценява къде иска да отиде, преди да го сподели със своя делфин. И често остава концентриран върху това. Иска да взема решенията защото така може да поеме пълна отговорност за резултатите. За него е трудно да приеме помощ от делфина си защото си мисли, че делфина не вижда пълната картина. Но когато съзрее емоционално танцуващият с делфини ще осъзнае че трябва да се стреми към обратна връзка с делфина и да слага на везната гледната му точка преди да вземе окончателното решение. Танцуващият с делфини не бива да забравя че никой не е в състояние да види всички възможности и животът ще бъде много по-лесен, ако търси мнението на любящият го делфин, преди да премине към действия. Все пак делфинът като дете на морската стихия носи инстинктите на земната душа.

Цели, които ще удовлетворят танцуващият с делфини

Тъй като танцуващият с делфини има невероятна способност да постига цели, за него е важно да прави разлика между собствените си и тези, които са му наложени от обществото и от ранното му детско възпитание. Неговите цели /сред които несъмнено най-важната е да доставя сетивно удоволствие на своя делфин/ го правят щастлив по време на самия процес. Една цел, която ще му помогне да замести объркването си със щастие, е да осъзнае, че една птичка в ръката струва повече от две в небесата, т.е. да се научи да цени онова, което животът вече му е поднесъл. Неговата подсъзнателна ориентираност към целта винаги го кара да търси удовлетворение в следващата стъпка и като резултат не се наслаждава на изобилието, което вече има. Когато съзнателно обръща внимание на делфина и оценява, онова, което притежава - вниманието на очарователното и с изтънчено чувство за хумор създание, това му дава енергия за по-нататъшните му постижения по един балансиран начин.
Друга цел, която може да донесе дълоко удовлетворение за танцуващият с делфини е да се съсредоточи върху постигането на емоционална обвързаност и интимност във взаимоотношенията с делфина... Това му дава сили да намали скоростта на процеса и да започне да се вглежда в себе си и в делфина. Това означава да осъзнава важността на чувствата за постигане на пълнота в живота.
Един начин, по който може да направи това, - който ще му даде по-голяма сигурност в непознати и вероятно опасни ситуации - е да се довери на интуицията на делфина да се забърква в емоционални излишества. Танцуващият с делфини в такъв момент трябва да се съсредоточи върху прехвърляне на енергийния център в тялото си. Пи него енергията е обикновено съсредоточена от раменете към върха на главата - главата обикновено е най-значимата част в тялото му и му липсва чувство за вътрешна значимост. Танцуващият с делфини трябва да прехвърли енергията към долната част на стомаха - под пъпа, където се намира всъщност и една от ерогенните зони на делфина, и ... когато всеки ден танцуващият осъзнава къде се намира енергийният му център, това ще превърне любовта му към делфина в един вътрешен, приглушен фактор, ккойто му дава сили и му помага да се почувства завършен в себе си - независимо дали неговият партньор в лудориите не го е замъкнал на нос Добра надежда или още по-надалече. Всъщност това няма да има значение защото мнението на другите няма да има никаква стойност, както всъщност е в откровено фриволното съзнание на делфина. Когато танцуващият с делфини прехвърли енергията си към долната част на коремната област, тя вече се намира на правилното място и неговото сърце започва да се отваря.
Това му позволява да види делфина си по един изцяло нов начин, по който да отговори на емоционалната му обърканост. Танцуващият винаги се е чувствал неудобно с отрицателните емоции на своя делфин и не е можел да го утеши. Първият му отговор е да не обръща внимание или да потиска чуствата си и се отправя директно към целта, за да бъде отново над всичко. Но съвършенството е, че ако съобрази своята цел с чувствата на своя делфин, ако успее да види емоционалното му състояние и да не го пренебрегне, ще може да открие правилният отговор, който ще даде сили на противоречивото морско емоционално другарче и това ще задълбочи връзката между тях.
Изводът за танцуващият с делфини е че когато обърканият делфин му се обади по телефона без да е много в час защо прави това, и не знае какво да му каже за да го развесели не бива да му отговаря надуто - напр. "Зает съм, но давай накратко"!!!! а веднага като види проблема на делфина със самия него - да започне да му съчувства и тогава ще се появят и подходящите думи като напр. "Вероятно ще трябва да си тръгна по рано от работа и да дойда при теб за да те заведа на нос Добра надежда или където там ти е хрумнало да ходим." Но танцуващия с делфини няма как да узнае кои са правилните думи които да изрече в подобни емоционални ситуации, докато и той самият не изпита чувствата на делфина.

споделяне за сексуалността на делфина

В резултат на потискането на чувствата в миналото емоциите на танцуващият с делфини са станали много пречистени. При него няма тайни, чувствата му са невинни и естествени реакции. Доста често, когато изразява себе си от гърдите на всички останали се изтръгва въздишка на облекчение. Танцуващият с делфини е доста отворен и често възприема чувствата на делфина като свои собствени. Това показва че е на прав път и че Вселената го учи как отговорно да изразява чувствата си, без да се срамува от никого, а това е необходимо, за да се разчисти пътя към хармоничната му връзка с делфина.
Тъй като е потискал емоционалното си тяло в миналото, танцуващият с делфини се е лишил от предимството да бъде ранимо човешко същество. В известен смисъл той може дори и да не се чувства част от обществото. Той разбира какво е цел, осъществяване, отговорност - но защо е всичко това? Къде е отплатата, къде е истинската стойност?
Танцуващият с делфини е получил енергия и деликатни чувства, които е изпитал от емоционалното общуване с дивото морско създание. Естествено е да иска да сподели своята вътрешна емоционална натовареност и да помечтае за танците с делфини публично... Всяко външно действие изглежда празно без вътрешната емоционална натовареност, която произлиза от способността да чувстваш и да споделяш чувства с друг човек, а това е най-вълнуващото и фино изживяване.
Тъй като танцуващият с делфини е живял твърде дълго време откъснат от чувствата си, има опасност да пропусне едно задоволство и чувство за принадлежност, които са неизменни при емоционалната обвързаност с човечеството.
Танцуващият с делфини си е спечелил правото да търси ползите и удоволствията от факта, че принадлежи към човешкото семейство, а не толкова че носи отговорност за него. За него е съвсем разумно да намали скоростта и да получи най-съществената награда за това, че е облечен в човешко тяло - способността да чувства и да бъде обичан интимно.