опасности в брачният живот с делфина

Делфинът е велик имитатор. просто усеща настроенията на танцуващия с делфини. и тъй като е усетил за нарушеното равновесие в триъгълника баща-майка-син обвързващо танцуващият в символичен брак с майка му, има опасност това реално да се отрази пагубно на семейството което танцуващият създава със своят делфин. За танцуващият с делфини семейството, което създава с любимият си делфин е средство за развенчаване на майчината власт. синът се бори с майчиния комплекс, който несъзнателно го разяжда и който проектира върху делфина си.това проектиране автоматично предизвиква повторение на миналото, защото започва да се държи с делфина си сякаш му е майка.
трябва да се разбере че това е масово срещано явление на тези географски ширини. делфинът знае за пожертваните нужди от самоутвърждаване и автономия, за забраната да се изразяват отрицателни чувства и за потиснатата сексуалност в детството. елементите от неписаният договор между майката и танцуващият с делфини неусетно се пренасят и в новото семейство с делфина!
Затова толкова често танцуващият с делфини се уморява и демонстративно не участва в закачките на делфина, които ясно до какво водят обикновено - всеки случай не до взаимоотношения между брат и сестра.Тъй като танцуващият с делфина си все още не е победил майчиния комплекс - остава оплетен в мрежите на чувството за вина. Това потиска способността му за самоотвърждаване. За доброто момче фразата - никога не разплаквай майка си се превръща в - никога не разплаквай делфина си! Но страхът да не разплаче делфина си, страхът да каже не на щуротиите на тази, която обича има твърде коварен ефект. Защото неспособният на съпротива танцуващ с делфини е също така неспособен да отвори сърцето си и да каже да. Когато мъжът в него непрекъснато се отдръпва в любовната връзка един вид за да достави удоволствие на любимата делфинка, и да не й причини мъка, тя започва да се чувства извънредно самотна.
От много страх да не би да не се хареса танцуващият с делфинката се свръхприспособява. Той прави услуги на делфина си както е правил на майка си. Всичко това с цел да я направи щастлива и да изтръгне някоя усмивка. Дотолкова че делфинката започва да си мисли - о, той е толкова много мил, грижи се за мен, понякога очите му се пълнят със сълзи. и все пак има сянка помежду ни и се чувствам изоставена.
Очевидно стратегията на танцуващият с делфини да не влиза в конфликт с любимата си делфинка не я прави щастлива. Неговата делфинка изобщо не умее да поддържа двусмислени ситуации с цел да не го нарани. всъщност под претекст че пази съпругата си, танцуващият с делфини пази себе си, пази образа си. не иска да бъде лошият, палачът, злосторникът. В състояние е да обрече с години семейството си на осактен семеен живот от страх да не се сблъска с майчинският си дракон.

С времето обаче, колкото повече свиква с живота със своята делфинка, толкова повече незадоволените потребности от самоутвърждаване и автономия не остават без последствие и за Него.В един момент доброто мамино момче ще започне да изпада в пристъпи на агресия. Потиснатата способност за изразяване може да се прояви в отрицателната си и разрушителна форма. Гневът може да избухне в кой да е момент, по повод на науместна забелжка на делфина или след една чаша в повече вечер. Тогава танцуващият с делфини може да обвини делфина си за собственото си безсилие и да се освободи от вътрешното си напрежение, но в най-лошия случай -може да съсипе живота си и живота на любимата делфинка.

страховете на делфина

понякога на делфина му се присънва ужасяващ сън. сънува себе си като богинята Кали - богинята която закриля ражданията но присъства и в момента на смъртта. сънува себе си да танцува от радост в кръвта на мъртвите. ужасяващо е че делфина носи в себе си този разрушителен аспект и е по-добре да го признае, ако не иска той да се обърне въпреки желанието на делфина срещу този, когото обича... всъщност ако делфина не приеме ужасната си власт да причинява смърт рискува да се преобрази във косатка-вещица.