В резултат на потискането на чувствата в миналото емоциите на танцуващият с делфини са станали много пречистени. При него няма тайни, чувствата му са невинни и естествени реакции. Доста често, когато изразява себе си от гърдите на всички останали се изтръгва въздишка на облекчение. Танцуващият с делфини е доста отворен и често възприема чувствата на делфина като свои собствени. Това показва че е на прав път и че Вселената го учи как отговорно да изразява чувствата си, без да се срамува от никого, а това е необходимо, за да се разчисти пътя към хармоничната му връзка с делфина.
Тъй като е потискал емоционалното си тяло в миналото, танцуващият с делфини се е лишил от предимството да бъде ранимо човешко същество. В известен смисъл той може дори и да не се чувства част от обществото. Той разбира какво е цел, осъществяване, отговорност - но защо е всичко това? Къде е отплатата, къде е истинската стойност?
Танцуващият с делфини е получил енергия и деликатни чувства, които е изпитал от емоционалното общуване с дивото морско създание. Естествено е да иска да сподели своята вътрешна емоционална натовареност и да помечтае за танците с делфини публично... Всяко външно действие изглежда празно без вътрешната емоционална натовареност, която произлиза от способността да чувстваш и да споделяш чувства с друг човек, а това е най-вълнуващото и фино изживяване.
Тъй като танцуващият с делфини е живял твърде дълго време откъснат от чувствата си, има опасност да пропусне едно задоволство и чувство за принадлежност, които са неизменни при емоционалната обвързаност с човечеството.
Танцуващият с делфини си е спечелил правото да търси ползите и удоволствията от факта, че принадлежи към човешкото семейство, а не толкова че носи отговорност за него. За него е съвсем разумно да намали скоростта и да получи най-съществената награда за това, че е облечен в човешко тяло - способността да чувства и да бъде обичан интимно.
Subscribe to:
Post Comments (Atom)

саркофагът е готов.
ReplyDelete